Макфарланд сви рамене и се надигна на коляно.

— Добре, получи си командването — каза той. — Но все още мисля, че правиш голяма грешка.

— Ще те повикам следващия път, когато има нещо за обсъждане — озъби му се Уейд.

Дорфи понечи да му помогне да се изправи, но едрият мъж отклони ръката му.

Уейд хвърли поглед към Джуна. Тя беше по-бледа от обикновено, а очите й — по-блестящи. Стоеше пред прохода към отворения люк, сякаш за да брани пътя натам.

— Ще взема душ и ще си легна — заяви Макфарланд.

— Добре.

Джуна пристъпи напред, след като двамата мъже напуснаха помещението. Хвана ръката на Уейд.

— Той излъга — повтори тя меко. — Разбираш ли? Можеше да ни унищожи и да си вземе машината, но не искаше да го направи.

— Нищо не разбирам — каза Уейд.

— Ами сякаш го е страх от онова нещо.

— Берсеркерите не познават страха.

— Добре. Послужих си с антропоморфно понятие. Изглежда, той има някакво ограничение по отношение на машината. Мисля, че ни е попаднало нещо твърде специално, нещо, което създава необикновен проблем на берсеркера.

— Какво би могло да бъде?

— Не знам. Но може да има начин да се открие, ако само ми дадеш достатъчно време. Гледай да шикалкавиш колкото може по-дълго.

Той бавно кимна и седна. Сърцето му биеше до пръсване.

— Ти каза, че почти половината му памет е изгърмяла.

— Само предполагам, но не съм сигурна. И ще опитам да я възстановя от онова, което е останало.

— Как?

Тя отиде при компютъра.

— Ще се опитам да програмирам нещото за ултрабърз анализ на Винер с това, което е останало в него. Анализът е мощен нелинеен метод за отстраняване на много високите шумови равнища, с които си имаме работа. Но ще трябва да извърша астрономически брой операции за система като тази. Ще трябва да включим и останалите, може би даже да извадим нещо и от товара. Нямам представа колко време ще отнеме това и дори дали ще стане. — Тя започна да се задъхва. — Но може ида успеем да реконструираме липсващата част и да я възстановим. Затова ми трябва цялото време, което можеш да ми осигуриш — завърши тя.