— Ще опитам. Залавяй се. И…

— Знам. — Тя се закашля. — Благодаря.

— Ще ти донеса нещо за ядене, докато работиш.

— В каютата ми — каза тя, — в горното чекмедже на нощното шкафче има три малки флакончета с хапчета. По-добре ми донеси тях и чаша вода вместо храна.

— Добре.

Той тръгна. По пътя спря в своята каюта, за да вземе оръжието, което държеше в гардероба си — единственото оръжие на кораба. Претърси чекмеджетата няколко пъти, но не можа да го намери. Тихо изруга и тръгна към каютата на Джуна за лекарствата.

Берсеркерът поддържаше дистанцията и размишляваше, докато чакаше. Бе излъчил малко информация, за да обясни предлаганата сделка. При това нямаше нищо лошо да напомни на капитан Келман за сериозността на положението му. Дори би могъл да ускори вземането на решение. Хидравликата забръмча съответно, гнездата на повърхността се отвориха и от тях се подадоха дулата на допълнителни оръдия. Запалителните устройства бяха преместени натам и насочени към малкия кораб. Повечето от тях бяха прекалено тежки, за да унищожат кораба, без да засегнат придружаващата го машина. Но и самата им демонстрация би могла да подейства достатъчно деморализиращо.

Уейд наблюдаваше Джуна, докато тя работеше. Макар че люкът можеше да бъде охраняван, на кораба имаше още няколко места, откъдето би могъл да се отвори дистанционно. Затова той бе затъкнал един лост под колана си и не сваляше очи от капака. Това беше максималното, което можеше да направи преди принудителния сблъсък, който би могъл да дойде откъдето и да е.

Периодично въртеше копчето на гласовия модулатор и слушаше несвързания говор понякога на солариански, понякога на странен чужд език, който все пак му звучеше някак познато. Замисли се над това. Нещо се опитваше да изплува. Тя беше права за това, но…