— Чудя се какво ли би могло да значи това — обади се той.

— Това е повтаряща се фраза или дума, или цяло изречение. Изследването на моделите, което направих преди малко, ме кара да мисля, че може би така нарича самото себе си.

— Има известен ритъм в него.

Той си затананика. След това започна да си подсвирква и да си акомпанира, като барабанеше с пръсти по края на таблото.

— Това е! — обяви изведнъж. — Беше вярното място, но беше невярно.

— Какво?! — попита тя.

— Трябва да проверя, за да съм сигурен — каза той. — Пази крепостта. Ще се върна.

И бързо се отдалечи.

— Вярното място, но невярно — разнесе се от говорителя. — Как е възможно? Противоречие.

— Ти май пак се оправяш! — възкликна тя.

— Аз… се възстановявам — дочу се отговор след известно време.

— Нека поговорим, докато протича процесът — предложи тя.

— Да — и то забръщолеви несвързано сред трясъци на статично електричество.

Доктор Джуна Байъл се преви в тоалетната клетка и повърна. След това заби юмруци в очните си ябълки и се опита да диша дълбоко, за да превъзмогне зашеметяването и олюляването. Когато стомахът й се успокои достатъчно, взе двойна доза хапчета. Беше рисковано, но нямаше избор. Не можеше да си позволи да получи пристъп точно сега. Ударна доза би могла да го предотврати. Стисна зъби и юмруци и зачака.

Уейд Келман прие повикването на берсеркера след час и го уговори да изчака още един. Този път машината убиец беше много по-войнствена.

Дорфи се свърза по радиото с берсеркера, след като прослуша последния разговор, и му предложи сделка. Берсеркерът прие веднага.

Прибра всичките си оръдия с изключение на първите четири, насочени към кораба. Не би желал да отстъпва дори дотолкова, но обаждането на Дорфи му даде приемлива причина. Всъщност не можеше да отхвърли възможността допълнителните оръдия да са довели до повишаване на електрическата активност, която отчиташе сега. Заповедта все още включваше бдителност и същевременно липса на предизвикателство.