Кой бе хвърлил мрежите върху лъва?

— Куибийски — каза творението.

Джуна седеше пред конзолата пребледняла. Последният час бе състарил лицето й с години. Върху работните й дрехи имаше прясна мръсотия. Когато Уейд влезе, спря и се вторачи в нея.

— Какво става? — попита той. — Изглеждаш като…

— Нищо ми няма.

— Не, има ти. Знам, че си болна. Ще трябва да те…

— Наистина ми няма нищо — каза тя. — Минава ми. Остави ме. Ще се оправя.

Той кимна и пак пристъпи напред. Показа й малък магнетофон в лявата си ръка.

— Открих го. Чуй това.

Включи записа. Последва серия от прещраквания и ръмжене. След около четвърт минута спря.

— Пусни го отново, Уейд. — Тя му се усмихна слабо, докато отново включваше гласовия модулатор.

Той се подчини.

— Преведи! — нареди тя, щом записът свърши.

— Отнеси — непреводимото — при — непреводимото — и го обърни нагоре! — разнесе се от говорителя гласът на машината.

— Благодаря — каза тя. — Ти беше прав.

— Знаеш ли къде го намерих? — попита той.

— Сред записите на Кармпан.

— Да, но това не е езикът на строителите.

— Знам.

— А знаеш ли и какво е?

Тя кимна.

— Това е езикът, говорен от враговете на строителите — червената раса, — срещу тях са хвърлени берсеркерите. Има малък фрагмент, показващ кръглите червени хора, които скандират, молят се или нещо подобно. Може да е дори пропаганден запис на строителите. Оттам е, нали?

— Да. Как разбра?

Тя поглади таблото.

— Тук Куиб-куиб вече си подрежда акъла. Дори ми помага. Самопоправя се много добре, след като веднъж процесът тръгна. Поговорихме си малко и накрая започнах да разбирам.