Тя се закашля дълбоко, мъчително и в очите й се появиха сълзи.

— Ще ми подадеш ли чаша вода?

— Разбира се.

Той прекоси кабината и взе чаша.

— Направихме изключително важно откритие — каза тя, докато отпиваше. — Добре че другите не ти позволиха да го изхвърлиш.

Макфарланд и Дорфи влязоха в кабината. Макфарланд държеше пистолета на Уейд и го насочи към него.

— Освободи го! — нареди той.

— Няма — отвърна Уейд.

— Тогава Дорфи ще го освободи, докато аз те държа на мушка. Облечи костюма, Дорфи, и донеси резач.

— Не знаете какво правите — каза Уейд. — Джуна току-що ми съобщи…

Макфарланд стреля. Дългият куршум рикошира в стената на кабината и падна на пода в далечния ъгъл.

— Мак, ти си побъркан! — извика Уейд. — Можеш като нищо да нараниш и себе си, ако го повториш.

— Не мърдай! Добре де, беше глупаво, но сега вече знаеш за какво става дума. Следващият ще влезе в рамото или в крака ти. Говоря сериозно. Разбираш ли?

— Да, по дяволите! Но вече не можем да отрежем това нещо. То е почти поправено и знаем откъде е, Джуна казва…

— Изобщо не ме интересува. Две трети от него ни принадлежат с Дорфи и ние моментално ги изхвърляме. Ако твоята трета тръгне с тях, чудесно. Берсеркерът ни уверява, че иска само това. После ще ни пусне да си вървим. Аз му вярвам.

— Виж какво, Мак, щом един берсеркер иска нещо толкова силно, не би трябвало да му го даваме. Смятам, че мога да го убедя да ни даде още малко време.

Макфарланд поклати глава.

Дорфи бе облякъл специалния костюм и измъкна резач от един сандък. Когато се отправи към отворения люк, Джуна се обади:

— Чакай. Ако изрежеш капака, ще срежеш и кабела. Това ще прекъсне връзката с мозъка на Куиб-куиб.

— Съжалявам, докторе — каза Макфарланд, — но бързаме.

От командното табло се разнесе глас:

— Връзката ни ще бъде прекъсната, така ли?