— Боя се, че да — отговори тя. — Съжалявам, че не мога да довърша работата си.

— Не съжалявай. Процесът продължава. Усвоих програмата и вече я използвам сам. Твърде полезен процес.

Дорфи влезе в люка.

— Имам един въпрос, Джуна, преди да се сбогуваме — обади се то.

— Така ли? Какъв? — попита тя.

Капакът започна да се затваря с въртеливо движение и Дорфи вече вдигаше резача, за да стопи заварените участъци.

— Речникът ми е още непълен. На вашия език какво значи «куибийски»?

Въртящият се капак удари кабела, докато тя отговаряше, и Джуна не разбра дали той чу произнесената от нея дума «берсеркер».

И Уейд, и Макфарланд се обърнаха.

— Какво му каза? — попита Уейд.

Тя повтори.

— Говориш безсмислици — тросна се той. — Отначало каза, че не било това, а сега…

— Ти за думи ли говориш или за машини? — попита тя.

— Продължавай. Разказвай. Аз те слушам.

Тя въздъхна дълбоко и отпи нова глътка вода.

— Научих историята от Куиб-куиб на части — започна тя. — Трябваше да попълня някои празноти с предположения, но като че ли всичко се връзва. Преди векове строителите явно са водили война с червената раса, която се оказала по-жилава, отколкото очаквали. Тогава строителите ги ударили с върховното си оръжие — самовъзпроизвеждащите се машини убийци, които ние наричаме берсеркери.

— Това звучи стандартно.

— Червената раса била победена — продължи тя. — Били окончателно унищожени, но чак след ужасна борба. В последните дни на войната опитвали всичко, но тогава вече било твърде късно. Били разбити. Всъщност се опитали да направят нещо, което винаги много ме е интересувало — нещо, което нашият Слънчев свят не би посмял да опита при всичките тези ограничения в това направление, при цялата съществуваща параноя.

Тя замълча, за да пийне отново, и продължи: