— Това е откачено, рисковано и напълно безполезно. Той погледна през шлюза странното оборудване вътре.

— Подай ми оная аварийна лампа.

Взе лампата и я насочи към отвора.

— Добре ли поддържа налягането?

— Да. Залепихме дупката на корпуса му.

— Ама че работа.

Мина през отвора, коленичи, наведе се. Държеше лампата пред себе си, премести я наляво и надясно. Безпокойството му не го напускаше. Имаше нещо много чуждо във всичките тези кубове и бутони, връзките помежду им… И онази голяма ниша… Протегна ръка и почука по корпуса. Чужд.

— Имам чувството, че е извънземен — обади се той. Влезе в малкото отворено пространство пред себе си.

Трябваше да наведе глава и да продължи на четири крака.

Започна да опипва фитинги, превключватели, съединители, дреболии с неизвестно предназначение. Почти всичко изглеждаше конструирано, за да се върти около оста си, да кръжи, да се движи по релси. Накрая легна и запълзя напред.

— Смятам, че доста от тези чаркове са оръжия — извика, след като бе ги изучавал известно време.

Стигна до голямата ниша. Един панел се плъзна частично, когато прекара пръсти по повърхността му. Натисна по-силно и той се отвори още.

— По дяволите! — изкрещя, когато чаркът започна тихо да тиктака.

— Какво не е наред? — викна му Дорфи.

— Ти! — отвърна той и запълзя напред. — И твоят съдружник! Вие не сте наред!

Обърна се възможно най-бързо, провря се обратно през отвора и извика:

— Откачайте го! Веднага!

Тогава видя, че Джуна, висок учен в сиво и бяло, стои облегната на преградата с чаша чай в ръка.

— И ако сме хванали бомба, изхвърлете я бързо, преди да е гръмнала! — добави той.

— Какво откри? — попита тя с изненадващо плътен глас.

— Там има някакво хитроумно мислещо устройство — отговори й той. — Опита се да заработи, щом го докоснах. Сигурен съм, че много от тези джаджи са оръжия. Знаеш ли какво значи това?