— Кажи ми — отвърна тя.

— Чуждестранен дизайн, оръжия, мозък. Партньорите ми просто са спасили повреден берсеркер, това е. И той се опитва да се включи отново. И ще го направи — скоро.

— Абсолютно сигурен ли си, че е точно това? — попита тя.

— Сигурен — не. Изплашен — да.

Тя кимна и остави чашата си. Сложи ръка пред устата си и се закашля. А после меко каза:

— Бих искала да му хвърля един поглед, преди да се отървете от него.

Уейд прехапа долната си устна.

— Джуна — рече той, — мога да разбера професионалния ти интерес към компютъра, но трябва да те доставим на Корлано непокътната, нали не си забравила?

Тя се усмихна за пръв път, откакто я бе срещнал преди няколко седмици.

— Наистина искам да го видя.

Усмивката й се втвърди. Той кимна.

— Огледай го набързо.

— Ще ми трябват инструментите ми. Искам да облека работни дрехи.

Тя се обърна и мина през прохода отдясно. Той свирепо погледна партньорите си, сви рамене и се извърна.

Седнал на края на койката си със закуска на малък поднос, докато славянските танци на Дворжак се вихреха наоколо му, Уейд мислеше за берсеркерите, за доктор Джуна Байъл, изобщо за компютрите и как всички те заедно са част от причината за това пътуване. През последните няколко години в този сектор периодично бяха забелязвани берсеркери разузнавачи. Досега берсеркерите трябваше вече да са наясно, че Корлано не е добре защитен. Това донякъде нервираше част от населението на Корлано, съставена от оцелели от нападение на берсеркер срещу далечния Джелбар преди почти цяло поколение. Голям брой бяха избрали Корлано като свят, твърде отдалечен от предишните сфери на действие на берсеркерите. Уейд се подсмихна на иронията, която се съдържаше тук. Това бяха същите хора, които бяха лобирали толкова дълго и успешно за твърде рестриктивното законодателство, което сега имаше Корлано по отношение на производството и вноса на електронноизчислителните машини — нещо като групова параноя, родена от травмата им от берсеркерите.