Имаше и черен пазар, разбира се. Машини, по-сложни от разрешените по закон, бяха нужни за нечий бизнес и дори на самото правителство. Хора като него и партньорите му редовно внасяха такива машини и части за тях. В това време властите обикновено гледаха на другата страна. Бе виждал същата шизофрения и на други места. Отпи от кафето си.

А Джуна Байъл… специалисти по информационните системи от нейния калибър обикновено също бяха персона нон грата. Тя би могла да влезе там като турист, но след това щяха да я разглеждат под лупа и по този начин сериозно да й пречат да преподава — а я бяха наели за това.

Той въздъхна. Беше свикнал с двойственото мислене на правителството. Бе работил в службите. Всъщност… не. Не си струва да мисли отново за това. Напоследък всичко наистина се подобряваше. Още няколко курса като този и ще може да плати последните вноски за развода си и да се залови с легален превоз, да стане уважаван, може би дори преуспял…

Интеркомът забръмча.

— Да?

— Доктор Байъл иска разрешение да тества мозъка в изоставения апарат — каза Макфарланд. — Иска да използва няколко кабела и да ги свърже с корабния компютър. Какво мислиш?

— Изглежда опасно — отговори Уейд. — Ами ако го активира? Берсеркерите не са много мили, ако никога не си…

— Тя казва, че може да изолира мозъка от оръжейните системи — възрази Макфарланд. — При това не мисли, че е берсеркер.

— Защо?

— Първо, не съвпада с нито една конфигурация на берсеркер в паметта на нашия компютър…

— По дяволите! Това нищо не доказва! Знаеш, че те могат да се приспособяват към различните дейности.

— Второ, работила е в екипи, изследвали повредени берсеркери. Казва, че този мозък е различен.