— Е, тя е специалистът и съм сигурен, че е дяволски любопитна, но не знам. Ти какво мислиш?

— Знаем, че е добра. Затова я искат на Корлано. Дорфи все още мисли, че бракмата може да е ценна, а ние имаме право да спасяваме повредени съдове. Може да си струва да я оставим да се порови в него. Сигурен съм, че знае какво прави.

— Тя близо до теб ли е в момента?

— Не. Още е в онова.

— Май че вече сте мнозинство. Кажи й да продължи.

— Добре.

Може би беше добре, че свали от себе си отговорността, помисли си той. Решенията винаги са проблем. Танците на Дворжак изпълниха съзнанието му и той избута настрани всичко друго, за да допие кафето си.

Отдавна заспала, дълбоко скритата система се активира в гигантския мозък на берсеркера. Поток от данни внезапно потече през процесора му. Започна да се подготвя за отклонение от курса към Корлано. Това не беше отстъпление от почтеността, а по-скоро в отговор на по-висша цел.

Кой да прецени размерите на жертвата?

* * *

Джуна проверяваше съвместимостта с чувствителни прибори. Играеше си с трансформатори и конвертори, за да регулира мощностите и циклите, да направи възможно скачването с корабния компютър. Беше блокирала всяка верига, която излизаше от този особен мозък към останалото в странния съд, с изключение на една — към повредения му източник на енергия. Захранващият блок на мозъка беше изключително прост, очевидно предназначен да работи с всякакъв радиоактивен материал, зареден в малката камера. Сега в нея имаше само тежки инертни елементи. Тя я изправи и почисти, след това я напълни със запаси от кораба. Очакваше Уейд да го оспори, но той само сви рамене.

— Само приключвай по-скоро — каза той, — за да можем да го изритаме.

— Няма да го ритаме — отвърна тя. — Това е уникално.

— Ще видим.

— Наистина ли се боиш от него?

— Да.

— Обезвредих го.