Мери се усмихна още по-широко. Беше се унесла във видението, как нейният хубав лорд я взема в обятията си и я целува за пръв път. Нейният брак беше уговорен по политически причини, разбира се. Затова тя отлично съзнаваше какъв късмет е извадила, че се е влюбила в Дъг Макинън, младежа, с когото се познаваха от най-ранно детство.
Шумът от гласовете накара Мери да забави ход. За миг си помисли, че Дъг си има компания, но след това забеляза, че гласовете не говорят галски или английски. Ахна уплашено, скри се бързо зад един голям дъб и се сви в тревата. Надникна иззад стъблото и застина. Гледаше, без да вярва на очите си.
Нормандски войници изпълваха малката полянка пред нея.
Мери се приведе още повече. Сърцето й блъскаше силно в гърдите. Всички мечти за срещата с Дъг се стопиха. Ако беше направила само още една крачка извън гората и беше навлязла в слънчевата полянка, щеше да се озове право в лагера им!
Мери не смееше да помръдне. Баща и много пъти се бе шегувал, че е прекалено умна за момиче. Затова тя трескаво разсъждаваше какво става. Какво правеха нормандски войници тук, на шотландска земя? Знаеха ли за сватбата на наследника на Лидъл, която беше уговорена за утре? Лидъл беше важен преден пост на баща й Малкълм. Той включваше Карлайл и тази част от границата, която му служеше за защита срещу грабливите вероломни нормани. През последните две години, откакто царуваше крехък мир, откакто Малкълм се беше заклел във вярност в Абърнети на нормандския крал, Руфъс Червенокосия. Дали норманите не бяха узнали, че Лидия ще бъде толкова зает с празничните тържества, че те ще могат да се разположат на лагер под нека му и да шпионират… или да направят нещо още по-лошо? Мери се възмути. Със сигурност не готвят нищо добро. Незабавно трябва да съобщи на Малкълм.