Брет беше забравил колко е впечатляваща.

— Как беше ездата? — попита Пол и тримата станаха.

— Просто чудесно! — отвърна Сторм. — Видяхме океана. Никога не съм виждала толкова много вода на едно място. А плажовете са толкова красиви. Много ми е неприятно да го кажа, но са по-красиви от нашето крайбрежие.

Дерек се засмя.

— Какво е това? Моята малка тексаска губи патриотизма си?

Тя се ухили и прие стола, който й подаваше Грант. Дерек седна до нея и тя се оказа срещу тъмния, магнетичен поглед на Брет Д’Аршан. За един безкраен миг той плени нейния. Сторм забрави за всичко и всеки в стаята. Чувстваше, че е невъзможно да отклони поглед от този мъж, че е безпомощна да се откъсне от властното му привличане. Сърцето й заби по-силно.

Грант й говореше нещо.

Сторм се изчерви и отмести очи от Брет.

— Прощавай, не те чух.

Грант се засмя.

— Знам, че той е по-хубав от мен, но все пак съм дълбоко наранен!

Лицето на Сторм пламна. Слава богу, прислужницата ги прекъсна, за да я попита дали иска закуска.

— Да, моля — извика тя с бясно пулсиращо сърце. Господи, как се бе изложила! Как беше могла да го зяпа така?!

— Жена ми Марси ще дойде днес следобед да те посети — продължи Грант.

Сторм се вцепени.

— Защо?

— За да ти каже добре дошла в града.

— Ще я харесаш, Сторм — добави Пол. — Тя е само няколко години по-голяма от теб. Надявам се, че ще станете добри приятелки.

Сторм се усмихна едва-едва.

— Днес тя ще те заведе при шивачката — каза Пол с надеждата да я зарадва. Сторм се уплаши.

— Днес ли?

— Ти наистина имаш нужда от дрехи — отбеляза Пол.