— Той е прав — каза младежът. — Стоим навън твърде дълго. Марси всеки миг ще дотича.

Сторм обаче кипеше от гняв.

— Не, Рандолф. Отказвам да ми бъде нареждано какво да правя. Зад гърба ми той ме изпорти на Пол и провали ездата ми, а сега изниква тук и ми се разпорежда! А, не! — Тя викаше, почти агонизирайки от усилието да си поема дъх. Брет се пресегна и сграбчи китката й.

— Е, ще трябва да ви обуем, Сторм. За мен ще е удоволствие да се заема с тази задача.

— Брет! — протестираха едновременно Лиан и Рандолф.

— Свалете си ръцете от мен! — изкрещя Сторм.

— Сложете си обувките.

Тя го зашлеви със всичка сила. Плесницата отекна в нощната тишина. Брет не пусна ръката й. Гледаше я, стъписан, но изведнъж я придърпа към себе си, здраво стискайки китките й, и я притисна със всички сили към твърдото си тяло. Разтърси я. Лицето й беше пребледняло. Тя го погледна и той изпита безумното желание да я зацелува брутално, докато тя не го помолеше за още.

— Не мога… да… дишам… — прошепна тя мъчително. И изведнъж се свлече в обятията му.

— Господи боже мой! — изкрещя Рандолф. — Какво направи!

— Тя припадна — каза Брет с насилено спокойствие. Вдигна я на ръце и се отправи към къщата, подмина вратите към салона и тръгна към библиотеката на Грант. Вътре светеше слаба светлинка, а вратата беше отключена.

Рандолф побърза да я отвори и Брет влезе, като внимателно положи товара си на канапето.

— Проклети корсети — каза гневно той и небрежно разхлаби връзките на гърба й.

— Върви по дяволите, Брет — извика Рандолф.

Брет коленичи край Сторм и повя на бледото й лице.

— Тя няма нужда от корсет — каза той. След това попита с лошо предчувствие: — Къде е Лиан?

— Не знам. Ще ида да доведа Марси и да потърся някакви ароматни соли.