Но преди да успее да излезе, вратата се отвори рязко и Марси, Грант и Пол влетяха в стаята.

— Мили боже, какво се е случило? — извика Марси.

— Какво се е случило, по дяволите? — изрева Пол, забелязвайки развързания корсет на братовчедка си и босите й крака.

— Тя припадна — обясни спокойно Брет.

Лиан каза, че е била в градината с разкопчани дрехи, а сега е в безсъзнание — гневно каза Пол. — Кой е виновникът? Ще го усмъртя!

— Успокой се — каза Грант. — Нека Брет обясни.

— Тя си беше свалила обувките, Пол, защото я боляха краката — каза той сухо. — Не мисля, че осъзнаваше колко неприлично е това. Аз развързах корсета след като тя припадна.

— Тя не е привикнала към корсетите — каза загрижено Марси. — Грант, иди и накарай Лиан да престане с грозните си клюки.

Грант кимна и излезе точно когато Рандолф се връщаше със солите. Сторм изстена. Брет, все още на колене, посегна, без да мисли, да погали лицето й. Кожата й беше невероятно нежна. Марси веднага застана до тях и го отдръпна, хвърляйки му предупредителен поглед.

— Подай ми брендито, Брет — нареди тя. Брет стана неохотно. Едва откъсна очи от красивото момиче. Пол Лангдън изникна до него и той се отправи към другия край на стаята. Скоро след това Сторм и Пол напуснаха соарето, без да се връщат в салона.

4

Слънчевата светлина проникваше през кретонените пердета в стаята на Сторм и скоро я събуди. Заедно с това в главата й се пробуди споменът за фиаското снощи. Прииска й се да умре от унижение. Даже сега, в леглото, лицето й пламна. О, боже. Как беше могла да припадне?

Никога, никога вече няма да нося корсет, закле се тя, обръщайки се по корем и зарови лице във възглавницата. Какво ли си бяха помислили всички? Какво ли си беше помислил Брет? Но в крайна сметка всичко беше станало по негова вина! Беше загубила дъха си, докато се бореше с него. Проклет да бъде, че пак се намеси в живота й. Що за арогантно конте, помисли си тя с яд, седнал да раздава акъл наляво-надясно, вместо да си гледа работата.