Друго писмо гласи: «… както казах, три хиляди марки ще ми стигнат да си разширя бизнеса. За вас те не представляват нищо, но мен, вашия поклонник и обожател, ще направят щастлив, ако ги получа скоро.» Намирам, че мъжът е скромен, но за жалост понастоящем не съм в положение да удовлетворя неговата молба. Ама пък на него парите му трябват! Какво да правя? Не му мисля много, а снабдявам писмото на молителя, който принадлежи към благородната гилдия на хлебарите, с бележката: «За лорд Рафли!» За моя богат приятел ще е направо блаженство да може да окаже на почитателя ми, а с това и на мен, тази малка услуга. Така постъпвам винаги, когато самият нямам средства да удовлетворя молбите за пари. Писмата странстват с редуване до лорд Рафли, сър Дейвид Линдсей и Емъри Ботуел, които всеки път извличат удоволствие от това да бръкнат в кесията си за мен. Добрият хлебар ще трябва да почака, наистина, известно време, докато от Рафли пристигне отговорът с парите, но за съжаление не мога да променя нещата.

Така бавно и мъчително тегля бразди през трийсетте писма. Едно от тях съдържа офертата: «От моите родители, от баба и дядо наследих богата сбирка от стари календари, библии, религиозни писания и тъй нататък. Понеже не мога да им намеря приложение, а Вие без съмнение имате нужда от подобни неща, предлагам да ги закупите. Ще Ви искам кръглата сума от хиляда марки, което сигурно ще ви се стори евтино.» Сумата наистина ми се струва както кръгла, така и евтина, но въпреки това в момента съм в затруднение какво да правя с нещата. И тук се сещам за моя приятел Линдсей, за когото от по-рано знам, че е любител на «антики». Вярно, не ми е известно да събира стари календари, но си струва да се опита. Та слагам значи писмото настрана за моя приятел, който понастоящем се намира на изследователска експедиция в Австралия — къде, не зная, но нещата не са толкова спешни.