Нося мустаци и брадичка под долната устна. Те, както и косата, бяха тъмноруси, но сега започна да взема връх един достопочтен, за мен обаче «сивеещ» свят. Вече броя петдесет и четири лазарника, ама изглеждам с десет години по-млад. Пея първи и втори бас, според мястото, на което ме сложи хер директорът, фигурата ми е стройна. Сто и седемдесет сантиметра съм висок и тежа седемдесет и пет кила. Пуша и играя разни игри, но не намирам наслада в това. Мускулест съм и «духам» и «стържа» на повечето инструменти, но на никой удовлетворително. Играя всякакви танци, не само ако съм задължен; предпочитам да съм от «момичетата до стената». По отношение костюма ми тъмносиньото е любимият ми цвят. Фракът и цилиндърът могат да ме доведат до отчаяние. Ръкавиците са ми винаги подръка, а именно в джоба. Чадър вземам, наистина, при съмнително време, но не допускам да се намокри. Сега той се намира в Регенсбург, а аз живея в Радебойл край Дрезден. Любимото ми ястие е печена кокошка с ориз, а любимото ми питие — обезмаслено мляко. Сега самият замислям да композирам една опера, но поставям добрата драма по-високо. Спя много малко и пътувам втора класа.