— Нюнсик! — с трагичен глас възкликна майката. — Сега всичко ще бъде наред — тя чаровно се усмихна на лекаря и като се закани с пръст на момиченцето, високо зашепна в ухото му: — Бъди добро дете, Нюнсик, стани, изтрий си сълзичките, мама ще ти купи нова кукла, а Нюнсик сега сама ще тръгне с краченца…
Нюнсик, хвърляйки към майка си тържествуващ поглед, веднага стана, оправи смачканата си поличка.
— Прекрасно, мадам — каза лекарят. — Вашата дъщеря наистина е добро дете и не е задължително вие да присъствувате при процедурата. Но за всеки случай бъдете тук, ако има капризи.
Той машинално погали златистата главичка на момиченцето и вратата се затвори след тях.
Дамата седна на дивана с горд вид, който по-добре от всякакви думи говореше: „Е, как съм си възпитала детето?“
Личеше, че роклята й беше от най-добрите парижки шивачи.
Исмен притвори очи, за да не я гледа. Дълбоко в душата си той завиждаше на неведението на тези хора. Бяха им казали, че леката и безболезнена профилактична операция навеки ще избави децата им от заплахата на шизофренията, и хората бяха повярвали. За сложността на големия свят еснафът не може да мисли, пък и не иска, и от всички решения предпочита простите и еднозначните — те са най-ясни. Едно време бяха му казали, че ако не се предприемат мерки, страната ще бъде завладяна от комунизма, и той, изплашен от разгула на екстремизма, от похищенията и провокационните убийства, с готовност гласува за „извънредните закони“, които, както беше замислено, на дело отменяха всяка законност. Ето как свърши всичко това: със спокойствието на овен еснафът води децата си на духовна кастрация.
И вече е късно да се измени каквото и да било.
Исмен много образно си представи с какъв ужас би ококорила очи тази дама, какъв верноподанически гняв би разтресъл мустакатия, ако би му хрумнало да ги просветли. Тези добропорядъчни еснафи по-скоро биха повикали полицията и дамата с благородно възмущение би разправяла за мерзавеца, който е дръзнал да клевети — представете си само! — грижите на властта за здравето на децата им.