— Конят й! Ей там е!

— Не ми трябва конят, искам проклетата женска! Трябва да е тук някъде. Той се закле, че тази нощ тя ще мине по този път!

Страх стегна гърлото на Силвър. Ужасена наблюдаваше как ездачите спряха кобилата й и претършуваха чантата й. Какво правеха? Тя не носеше нищо ценно. Нищо освен…

Лицето й побеля, когато един от мъжете сряза с нож кожената й чанта. Опита се да се раздвижи, но пръстите на разбойника предупредително се стегнаха около кръста й.

— Да, храбро парче е тази кучка на Сейнт Клеър. Но дори тя не би се осмелила да броди из дяволския пустош толкова късно. Трябва да е долу под хълма. Може конят й да я е хвърлил.

Спътниците му грубо се разсмяха.

— Каква гледка, а! С вдигнати над задника поли! Да вървим да й се порадваме!

Ужасът на Силвър нарастна. Те знаеха името й. Бяха я преследвали дотук! Но защо?

— Приятели, а?

Тя поклати глава, стараейки се да отбягва изпитателния поглед на разбойника.

— Нямам представа кои са.

— Изглежда, те знаеха точно какво да търсят. Да не носиш някакво съкровище, което да е убягнало от вниманието ми?

Той бързо скочи от седлото заедно със Силвър. Девойката отметна кестенявите кичури от лицето си и се запрепъва към пътя. И тогава усети леко убождане в рамото. Обърна се и бавно се втренчи сребристото острие. Мъжът прокара рапирата около врата й, после по красивата брошка на гърдите й.

— Доста хубава дрънкулка, но едва ли е достойна за вниманието на онези главорези.

С тези думи той плъзна острието надолу.

Следващата секунда стоманата отряза две копчета. Жакетът й за езда и елечето отдолу се разтвориха, откривайки млечнобяла кожа.

— Спри!

Той не й обърна внимание и сряза ризата й. После кадифената панделка под нея. С бързо движение мъжът откри малката ленена торбичка, която тя носеше, и я улови с острието.

— Не! Върни ми я! Не можеш да вземеш това! Очите на разбойника се присвиха.