— Би ли продължила, скъпа моя. Дълбоко ме заинтригува. Какво има в тази торбичка, та е толкова ценно?

— Н-нищо — едва промълви Силвър и стисна устни. — Абсолютно нищо, мътните да те вземат!

Блакууд се намръщи, докато опипваше малкото парче лен. Носът му се сбърчи, като помириса торбичката.

— Лавандула?

— Върни ми го! — извика Силвър и посегна към маскираното лице. — Мое си е!

В яростта си тя бутна торбичката от пръстите му. Обзе я ужас, докато наблюдаваше как скъпоценните семена, плод на внимателна селекция, се пръскат върху тъмната земя. — О, не! Не бива да бъдат загубени!

Плантаторът от Вирджиния, с когото се беше срещнала тази вечер в Кннгс Лин, беше толкова впечатлен от семената, че бе решил да дойде в Лавендър Клоуз с предложение. С тези пари можеше да си купи няколко месеца свобода от кредиторите, които се трупаха като рояк пчели след смъртта на баща й. Силвър успяваше да се разплати ту с един, ту с друг, но всеки месец ставаше все потрудно.

Сега беше твърде късно. Семената бяха загубени.

Сълзи бликнаха от зелените й очи.

— Значи са толкова ценни? — каза намръщено похитителят. — Спомен от любим, вероятно? Семейна ценност?

Силвър ядосано се нахвърли върху него.

— Разбира се, че бяха ценни! Но какво би могъл да знае престъпник като тебе за усилен труд? За дни, прекарани под палещото слънце или под студения норфъкски дъжд?

Очите на разбойника проблеснаха.

— Вероятно ще се учудиш, скъпа моя.

— Всичко свърши! Без тези семена не мога да се надявам някога да… — Ридания задавиха гърлото на Силвър.

— Хайде, не може да бъде чак толкова лошо.

Но беше. Сега отново трябваше да връща кредиторите си. Щеше да се наложи работниците да чакат за надниците си. Щеше да се наложи да откаже на брат си инструментите, от които се нуждаеше за опитите си.

Разбира се винаги би могла да помоли за помощ сър Чарлз Милбанк. Беше й обещал. Беше казал и цената — да притежава тялото й.