Изведнъж Блакууд взе ръцете й и огледа здравите загрубели от работа длани.

— Ето че пак ме озадачаваш, малка красавице — прошепна мъжът, който я бе пленил. — И така, ти наистина си свършила всички тези неща, за които говореше.

— Устните му докоснаха дланта й.

— Ти работиш за Сейнт Клеър, нали? Сигурно те карат да се трудиш здраво, щом имаш такива мазоли. Да не си взела костюма за езда на господарката си тази нощ? Затова ли бързаше за вкъщи, да го върнеш, преди да открие кражбата ти — и семената заедно с него?

— Не беше никаква кражба!

— Не, разбира се — отвърна мъжът и целуна пръстите й.

Силвър потръпна. Какво ставаше с нея? Защо коленете й трепереха?

Мъжът я привлече към себе си. Пръстите му се заровиха в разкошната й кестенява коса.

Трябваше да се махне! Трябваше да стигне у дома преди…

— Как се казваш? — попита с прегракнал глас разбойникът. — Трябва да знам по кого съм изгубил сърцето си.

— Силвър.

— Моля?

Тя разтвори широко очи.

— Да не си французин?

Белегът блесна край плътните му устни.

— Не е твоя работа, малката. Що за име е това?

Тя не му каза повече. Щеше да бъде по-безопасно, ако той я смяташе само за прислужница.

— Силвър — повтори мъжът. — Необикновено име за необикновено създание.

За момент Сузана Сейнт Клеър забрави за злобния си зет, за бедността, която се влачеше по петите й след смъртта на баща й. Забрави дори за скъпоценните лавандулови семена, които се бяха пръснали по земята. Толкова завладяващ бе чарът на този мъж. Сега тя разбра точно как маскираният лорд Блакууд се беше сдобил с легендарната си слава на съблазнител. Трябваше да избяга, но още усещаше докосването на устните му по ръката си. Краката й бяха омекнали като портокалово желе.

— Какво ще стане, ако възстановя тези лавандулови семена, които толкова цениш?

В нея се прокрадна надежда.