Нямаше значение. Трябваше някак си да ги разкара.

— Гледайте си работата и ме оставете да върша своята!

— Дръзко, малко парче, а? Ама и красиво — каза мъжът. Той се приближи. Мръсните му пръсти сграбчиха косите й.

Силвър преглътна. Тя плъзна ръка зад гърба си и напипа ръба на малката градинарска лопатка, напъхана в задния й джоб. Отблизо би могла доста силно да поразтърси тази свиня.

— О, слушам ви — хладно каза тя. — Само се надявам да си струва да ви изслушам.

Покрити те с мърсотия пръсти се стегнаха.

— И е най-добре да слушаш внимателно. Имам намерение да кажа това само веднъж. Вие напускате Лавендър Клоуз, разбрахте ли, Госпожице Сейнт Клеър? Всички вие. Това значи вие, момчето и всички, които работят тук. Сандъци, бурета и карети. Който остане, може да пострада. Наистина зле да пострада.

Силвър прогони страха си.

— Защо? Защо да правим това? Какво се надявате да постигнете, като…

— Никакви проклети въпроси! Ако не слушате, ще си имате неприятности. Всякакви неприятности.

Смаяна, Силвър го гледаше как кимва на един от спътниците си, който вдигна от земята едно буре и изсипа съдържанието му върху лавандуловите храсти.

Мъжът забърника нещо по земята и след миг крехките листа избухнаха в пламъци.

— Спрете! — извика яростно Силвър.

— Затваряй си устата и слушай! След три дни започват големите неприятности. И след още четири дни нещата ще започнат да изчезват. Сечива, сандъци. Всичко.

— Няма да посмеете! — озъби се Силвър.

— О, така ли? — попита мъжът. — Искаш ли да се убедиш?

— Но защо? Кои сте вие…

— Млъкни или аз ще те накарам да млъкнеш!

Силвър почувства как коленете й започват да треперят. Само с усилие на волята успя да не се стовари на земята.

— Ако ви трябват семената, ще ви ги дам. Веднага ще ги донеса. Ако ви трябва лавандулово или някое друго от ароматните масла, тогава…