Беше им дала да разберат. И този мъж също щеше да си го получи!

Кръвта й закипя, когато Погледът му се плъзна по едрите й гърди. Стискайки пръсти, тя насочи пистолета към врата му.

— Тук ще е чудесно, надявам се.

— Давай! Дръпни спусъка, сладка моя! Тъй като вече съм опитал всички наслади в живота, време е да вкуся и смъртта.

Студенината и безразличието в гласа му накараха Силвър да потръпне.

— Едва ли искаш да умреш.

Блакууд сви рамене.

— Животът е доста скучен, след като си опитал всички пороци. Дори не можеш да си представиш.

— Тук си прав — сковано каза Силвър.

Гърдите й докосваха ръката му и това я смути. Изчерви се, когато се опита да се извърти и усети, че бедрото й е върху неговото.

Всичко това не убягна от вниманието на прочутия разбойник.

Той се размърда под нея и тя почувства възбудения му член.

Силвър ахна. Тя направи усилие да седне, но не успя. Искаше й се да вика за помощ, но кой ли можеше да й помогне в пустошта?

— Пусни ме, грубиян такъв!

— Мисля, че няма да го направя, красавице — каза мъжът. — Кехлибарените му очи пламтяха през прорезите в коприната. — Не и докато не узная името ти. А може би и да получа повече от това…

— Няма да получиш нищо от мене тази нощ! Знам да стрелям с това оръжие. И със сигурност ще го използвам!

— Няма съмнение — бе отегченият отговор. — Стреляй.

Очите на Силвър заискриха, ярост в зелено и златисто.

— Ах ти, проклето същество! Ще стрелям, предупреждавам те!

— Разбира се, че ще го направиш — спокойно отвърна разбойникът. — Веднага, щом пръстите ти престанат да треперят. Нали ще уцелиш от първия път, моля те?Ще бъде израз на лошо възпитание, ако ме оставиш да лежа тук окървавен и полумъртъв.

— Едва ли бих могла да не улуча от това разстояние!

— Мислиш, че няма, така ли?

— Боя се, че няма да успееш. Не си правила подобно нещо преди, нали? — В тона му се долавяше съжаление.