Тогаз аз се сетих, че лекарство зная. Втурнах се веднага у съседа Байо.

— Слушай, чичо Байо! Бабин Дебеланко толкоз дебел стана, че от пълнотия а-а ще се пръсне! Пиявици, зная, у теб се намират. Дай ми ги с шишето, та наш Дебеланко от смърт да избавя.

— Добре си намислил, весел Патилане! — каза чичо Байо. — От това лекарство добре ще му стане.

И той ми подаде едно шише пълно с пиявици черни. Аз грабнах шишето. Припнах бързо вкъщи. Напълних веднага със вода легена и изтърсих в него моето лекарство.

Замърдаха страшно черните гадини. Но аз се не стреснах. Хващах ги безстрашно с ръце из водата и лепях ги бързо по наш Дебеланко. Коремът, краката, гърбът и главата — вредом почерняха.

За няколко дена от мойто лекарство бабин Дебеланко съвсем се оправи — слабичък и тънък като мене стана. Зарадва се много баба Цоцолана…

Но, за проклетия, моето лекарство в легена забравих. Една сутрин рано баба Цоцолана взела да си мие в легена краката. И миг не минава, крясък гороломен къщата разтресе… Баба Цоцолана, с пиявици жадни на двата си крака, към мен се понесе… Сещаш се самичък, какво ме дочака…

Та така, Смехурко. Аз добро направих, бабиния глезльо от смъртта избавих, а като отплата, баба ми наложи хубаво снагата. Но туй ми не пречи пак да съм си весел!

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:

Весел Патиланчо

Патиланчово царство

Драги ми Смехурко,

Баба Цоцолана три внучета има. Нека й са живи! Те са малки още, ала пакостливи и като големи на бой търпеливи. Пред баба си само не смеят да шавнат. За най-малко нещо — все ще ги наложи. Каквото поискат, все вика: „Не може!“

Един ден тя рече:

— Слушай, Патилане! Ти си умен вече. На пазар отивам, а ти гледай тука пакост да не стане. На тебе оставям малките играчи. Ала вън на двора ти недей ги влачи. Гледай да не тичат и да не се борят. Тебе ще набия, ако пакост сторят. Аз ще се завърна скоро от пазара, и всичко в ред тука искам да заваря!