— Синът на лорд Гордон дойде да те потърси, с вест. — Спар посочи младежа с червеното наметало.

Момчето май още нямаше и шестнайсет години.

— Кой точно си ти? — попита навъсено Ерон.

— Гормонд. Гормонд Гудбрадър, милостиви милорд.

— Удавения бог трябва да умилостивим. Давен ли си, Гормонд Гудбрадър?

— На кръщелния ми ден, Мокра коса. Баща ми ме прати да ви намеря и да ви заведа при него. Иска да се види с вас.

— Тук стоя аз. Лорд Горолд да дойде, ако иска да ме види. — Ерон взе от Рус пълния с морска вода мях, отпуши го и отпи глътка.

— Трябва да ви заведа в цитаделата — настоя младият Гормонд. „Страх го е да слезе от коня, да не си намокри ботушите“.

— Имам да върша божия работа. — Ерон Грейджой беше пророк. Не можеше някакви жалки лордове да му заповядват като на роб.

— При Горолд е долетяла птица — рече Спар.

— Майстерска птица, от Пайк — потвърди Гормонд. „Черни криле, черни слова“.

— Гарваните летят над сол и камък. Ако има вести, които ме засягат, изречи ги.

— Вестите, които носим, са само за твоите уши, Мокра коса — каза Спар. — За такива неща не бих говорил тук, пред тия другите.

— Тия другите са моите удавени мъже, божии слуги, също като мен. Нямам никакви тайни от тях, нито от нашия бог, до чието свято море стоя.

Конниците се спогледаха.

— Кажи му — подкани Спар и младият с червеното наметало сбра кураж.

— Кралят е мъртъв. — Каза го съвсем простичко. Три думи, но самото море сякаш потръпна, щом ги изрече.

Четирима крале имаше във Вестерос, но Ерон нямаше нужда да му казват за кого става въпрос. Бейлон Грейджой управляваше Железните острови — и никой друг. „Кралят е мъртъв? Как е възможно?“ Беше видял брат си няма и преди един лунен кръг, когато се върна в Железните острови след набезите на Каменния бряг. Сивата коса на Бейлон беше станала почти съвсем бяла, докато жреца го нямаше, а гърбицата му беше още по-издута, отколкото при отплаването на бойните кораби, И все пак общо взето кралят не изглеждаше болен.