— Никоя жена никога няма да властва над железнородените, дори жена като Аша — настоя той, но Бейлон беше глух за неща, които не нека да чуе.

Преди жрецът да успее да отговори на Горолд Гудбрадър, хлевоустият майстер се разбъбри отново.

— По право Престолът от Морски камък се полага на Теон или на Аша, ако принцът е мъртъв. Такъв е законът.

— Законът на зелената земя — отвърна с презрение Ерон. — Какво е той за нас? Ние сме железнородени, синовете на морето, избраниците на Удавения бог. Жена не може да властва над нас, нито безбожен мъж.

— А Виктарион? — попита Горолд Гудбрадър. — Той държи Железния флот. Виктар ще изяви ли претенция, Мокра коса?

— Юрон е по-големият брат… — пак почна майстерът.

Ерон го усмири с поглед. В малките рибарски градчета, както и в големите каменни замъци, един такъв поглед от Мокра коса караше девици да припадат и деца с врясък да хукват при майките си, и беше повече от достатъчен да накара роб с верига на врата да млъкне.

— Юрон е по-големият — каза жрецът, — но Виктарион е по-набожен.

— Ще се стигне ли до война между тях? — попита майстерът.

— Железнороден не трябва да пролива кръвта на железнороден.

— Благочестива мисъл, Мокра коса — рече Гудбрадър, — но брат ти не я споделя. Нали заповяда да удавят Савейн Ботли, защото казал, че Престолът от Морски камък по право принадлежи на Теон.

— Ако е удавен, кръвопролитие няма. Майстерът и лордът се спогледаха.

— Трябва да пратя вест в Пайк, и то скоро — каза Горолд Гудбрадър. — Мокра коса, трябва ми съветът ти. Какво да бъде, клетва за вярност или опълчване?

Ерон подръпна брадата си и помисли. „Видях бурята. И името й е Юрон Вранско око“.

— Засега прати само мълчание. Трябва да се помоля.