— На осем? — възкликна изненадано непознатият, като огледа момчето. — Направо не е за вярване.

— Да не мислиш, че те лъжа? — запита Курт наострено.

— Не. Брей, но ти имаш пушка!

— Естествено! — отговори малчуганът гордо. После добави благосклонно: — Искаш ли да я разгледаш? Ето я. Но внимавай, заредена е!

Непознатият взе оръжието и рече учудено:

— Виж ти, ама това е истинска магазинна пушка, изготвена специално за твоя ръст.

— Я сега пък! Ти да не мислеше, че нося детско пушкало? И тогава трябва да си доста глупав! Нима човек може да застреля лисица с такова пушкало?

— А ти да не искаш да кажеш, че сам си застрелял лисицата?

— Ами да, тъкмо това искам да кажа!

— Ти… самият?!

— То се знае! Как не съм помъкнал лисица, която не съм застрелял лично.

— Но тогава ти наистина си един малък герой!

Курт кимна приятелски на непознатия, чийто думи спечелиха сърцето му и отвърна доброжелателно:

— Сигурно искаш да останеш известно време в Райнсвалден? Добре, в такъв случай можеш да повървиш донякъде с мен. По пътя ще ти разкажа как се ходи на лов за лисици.

— Благодаря ти, малък мъж! — отвърна непознатият — Ако наистина го сториш, аз от своя страна ще ти разкажа как се убиват мечки, бизони, лъвове и слонове.

— Стрелял ли си по такива животни? Зная и един друг който ги е повалял.

— Кой?

— Хер доктор Стернау.

— Ти познаваш ли го?

— Него още не съм виждал, само кожите на лъвовете и мечките, които е застрелял. Те са проснати в жилището на фрау Стернау. Тя е негова майка и ми е разказвала ловните му приключения. И аз искам да стана ловец като него.

— Такова ли е намерението ти? Да, както се вижда имаш необходимите данни.

— Само веднъж да порасна, колкото теб! Вече мога да яздя и стрелям. Лудвиг ме научи да се фехтувам и тренирам; ще се науча и да плувам, когато се затопли. А ако искаш да видиш фрау Стернау, мога да ти я покажа веднага.