— Къде? — попита непознатият и бързо се извърна по посока протегнатата ръка на момчето.

— Виждаш ли замъка, многобройните стъкла? Там е зимната градина. Различаваш ли двете дами вътре? Това са фрау Стернау и фройлайн Хелене Стернау. Те приготвят ежедневния букет за хер хауптмана.

С очи, приковани към двете дами, и пламнало от радост лице, непознатият запита:

— Няма ли тук нейде в оградата портичка?

— Има. Но ти не си от тоя край и трябва да влезеш през голямата порта.

— Ама аз искам да отида при фрау Стернау.

— Хм, това е нещо друго! И понеже ми допадаш, ще ти покажа портичката.

— Ти също ми харесваш. Как се казваш?

— Курт.

— А-а, Курт Унгер?

— Да. Познато ли ти е името ми?

— Да, много добре. Баща ти е кормчия, нали?

— Вярно, и това ли знаеш?

— Фрау Стернау ми писа. А сега да вървим п о-скоро! Къде е портата?

— Тук вдясно, само десет крачки по-нататък.

Непознатият се отправи с големи крачки към посоченото място, отвори портичката и влезе в градината. После побърза към стъклената постройка, която момчето нарече зимна градина. Външната врата не беше заключена. Той отвори и влезе.

Край група високи декоративни храсти, палми и вечно зелени растения, между които блестяха зряло зимно грозде и лимони, седяха две жени, в които човек веднага разпознаваше майка и дъщеря. В момента те се занимаваха с вързването на красив букет. Когато чуха да се отваря вратата, погледнаха натам и неволно се изправиха при вида на високата, горда фигура на непознатия. Фрау Стернау пристъпи крачка напред и попита:

— Майн хер, търсите ли…

Ала с един радостен възглас «Майко!» непознатият я прекъсна, след миг вече стоеше до нея, сключи я в прегръдките си и я целуна по устата. Тя пребледня от радостно изумление, увисна за няколко секунди като останала без сили в обятията му, ала бързо се съвзе и извика: