Откритото личице на малчугана се разведри. Помирен той отвърна:

— Да, Лудвиг. Ела насам да те целуна, защото те обичам. А сега ми закичи и клончето.

Когато това стана, Курт сложи шапка с тържествената церемониалност на кайзер, поставящ короната си.

— И още нещо — рече той. — Лисицата е моя и сам ще я отнеса вкъщи.

— Охо, ти си твърде малък, а тя прекалено тежка.

— Аз? Как ти дойде на ума! Никой друг няма право да я носи! Разбрахте ли ме?

За доказателство, че няма да му тежи, Курт улови лисицата за задните крака и я вдигна.

— Е, добре, нека опитаме — съгласи се Лудвиг. — Ти заслужи и това отличие, а ако ти натежее, ще я вземем.

— Тая няма да я бъде! — отвърна малкият. — Ще се върна сам вкъщи.

— Трудна работа, момчето ми. Много е далеч. Лисицата тежи, няма да можеш да я отнесеш до дома.

— Ще си почивам.

— Хм — промърмори Лудвиг, който много добре разбираше защо момчето иска да върви само по пътя. По този начин щеше по-спокойно и несмущавано да се отдаде на тщеславните си мисли за постигнатия днес триумф. — Хм. Имаш известно право. Е, нека опитаме! За мен е удобно да тръгнеш сам, защото така ние ще можем да отскочим до гюмето. Ще вържа краката на лисицата да можеш да я носиш на раменете. А на мен, дявол да го вземе, се пада честта да мъкна мъртвата Валдина до вкъщи и да изслушам сетне надгробната реч, която ще държи хер хауптманът. В началото тя ще бъде изпълнена с гръм и мълнии!

Той свърза лапите на лисицата, провеси я на момчето така, че да му тежи по-малко и се подсмихна:

— Така, момче, тръгвай към къщи увенчан с лаври! Това ти е първата лисица, която застреля, а за себе си се надявам пък, че ще е последният ми гаф. Крайно време беше наистина, на този свят тук.

Лудвиг вдигна мъртвото куче и тръгна със спътниците си. Момчето остана да гледа след тях, докато престанаха да се виждат, после се обърна и закрачи. То познаваше едва ли не всяко дърво и не се безпокоеше, че ще се заблуди. Намираше се в такова приповдигнато настроение, че почти не чувстваше теглото на лисицата, въпреки че скоро челото и страните му потънаха в пот. Придвижваше се бавно напред и когато остави половината път зад себе си, бе принуден да си почине.