Остатъка от деня прекара под огромно конусовидно дърво, напомнящо земните ели. Гъстата корона не пропускаше нито капка и земята под ниските клони беше суха, изпод дебелия килим от пожълтели иглички се излъчваше мека топлина. Облегнал глава на един дебел корен, Борис лежеше и отново се мъчеше да внесе ред в мислите си.

И тъй, биологична цивилизация. Същества, живеещи в тунели из сърцевината на огромните Дървета. Способността им да променят облика си само за няколко секунди беше невероятна… би казал, невъзможна, ако не бе видял всичко със собствените си очи. Не беше специалист по биология, но имаше достатъчно познания, за да разбира, че престрояването на един организъм изисква в най-добрия случай дни, ако не и седмици. Клетките не могат да се делят с такава фантастична скорост. А дори и да можеха, за това би била нужна енергия, несъвместима с живото тяло.

Добре, каза си той. Нека приемем невъзможното. Нека приемем, че може да има живи същества, влизащи в пълно противоречие с всички закони на биохимията. Но какво да кажем за Дърветата, които влизат в противоречие с елементарните закони на физиката? Та те просто не могат да съществуват — собствената им тежест трябва да ги прекърши като сламки. И няма такъв материал, който да я издържи. Да добавим накрая кристалните храсти, нарушаващи естествените закони на времето. Какво следва от всичко това?

Много добре разбираше какво следва. Едно чудо е възможно, но три чудеса едно след друго вече са система. Природата не може сама да нарушава законите си. Само една сила може да го направи — разумът.

Тъкмо тук нещата се объркваха. Имаше чувството, че в ръцете му е попаднала главоблъсканица с липсващи части и напразно се мъчи да я подреди — откъдето и да погледнеше, получаваше се нещо нелепо. Местната цивилизация бе успяла с биологични методи да постигне онова, за което земните хора можеха само да мечтаят. А не бе изключено да владее и машини — едва ли бе случайност радиопредаването на корабната вълна. Зад подобен прогрес трябваше да се крият творческите сили на хилядолетна наука.