И щом Владай спомена за цепелина, на всичките им олекна, кебапчетата в стомаха им мигом се смляха, забравиха мнителния планински сервитьор, стоплиха се душичките им.
— Ех, цепелина! Помните ли вие цепелина, момчета? Как висеше в каньона, как издуваше хълбоци?
— А Галина? Помните ли каква беше нашата Галя. Каква походка само, каква фигура!
— А жегата, момчета, помните ли жегата?
И без дума да си кажат, без някакъв знак издуха изведнъж гърди и ревнаха песента за цепелина.
Пяха мъжки и задружно, само това за Галина всеки си го изпя по своему, но после гласовете им литнаха пак заедно, сякаш бяха се хванали ръка за ръка.
Под тях забуча нещо, затъркаля се космато и грозно към урвите и Христо им махна да спрат:
— По-тихо, момчета, зоната е лавиноопасна. Поседяха така известно време мълчащи и унесени, а после се заспускаха към подножието на планината.
2
Щом като колата на Христо се скри зад ъгъла, Людмил престана да чака трамвая, който водеше към тях, а пресече двете линии и отиде до противоположната спирка. Да, така се оказа устроен животът му — на една и съща права, но в двата й различни края живееха жена му и любовницата му, а неговият, на Людмил, живот слагаше невидимия център на тази права.
Зададе се трамваят, Людмил се качи на задната площадка и там си остана, въпреки че имаше свободни места. Трябваше да сваля раницата, ако искаше да седне, пък това щеше да привлече вниманието към него. Людмил не се срамуваше от делтапланера си в полет — напротив, обичаше той странната гледка на вдигнати лица под нозете си. Не за слава летеше, естествено, ала не крепеше ли го по-здраво във въздуха вълната от признателни погледи? Но сгънеше ли делтапланера, веднага започваше да се притеснява, да се смущава, да подсказва с поведението си, че тия криле зад гърба му не са негови — случайно ги пренася, при първа възможност ще се раздели с тях.