Тя и се любеше така — не с мъж, а със суровина, която трябва да преработи в себе си, за да я облагороди, да я направи нежна и славна — по свой образ и подобие. И крилцата ги шиеше така. Когато Людмил за първи път й показа делтапланер, тя дълго и с погнуса опипваше грубата материя — щеше й се веднага да я накъса, веднага да обшие скелета на грамадното хвърчило с нежна коприна, с кадифе и сърма. Но си даде сметка, че това грозно нещо, освен всичко друго, съдържа и наука, та преди да посегне към ножиците, посегна към книгите. Цял месец чете книжнина от въздухоплаването. (Людмил тогава много се бе изненадал на молбата й, но донесе целия кашон от таванчето си.) Цял месец чете и черта, но затова пък, когато се зае с работа, вече нямаше спирачки за фантазията: цялото й същество пееше, докато кроеше и шиеше, пееше цялото й същество от радост, че щастливо и безаварийно ще литне нейният любим из небесата — по-високо, по-красиво и по-безаварийно от любимите на останалите жени. Тъй му уши тогава тя делтапланер не прост, а двуплощен, със сгъваеми криле, което и в трамвая бе по-удобно да се носи, а и във въздуха даваше повече — можеше човек да размахва криле, което силно повишаваше маневреността, продължителността на полета и ефекта, ефекта…

Диванетата от федерацията не признаха новия модел, останаха си да кретат над хълмовете за по четеридесетина секунди със своите хвърчила, а Людмил отплава гордо от тях в правилен полукръг, планирайки над тромавата гравитация на правилниците и уставите им.

Такава беше неговата Таня и Людмил силно я обичаше и нямаше в сърцето му нито капчица гузност пред собственото му семейство. Така както беят прощаваше на Шибил всички прегрешения заради хубостта му, тъй и Людмил сам си прощаваше заради достойнствата на Таня.

Тя влезе, обвита във вкусна пара, и не дрънчаха двете йенски купички с бульона върху сребърния поднос, както биха дрънчали, ако Владай ги носеше, макар че Владай никога не му е носил бульон, нито пък нявга би му донесъл. Но щяха да подрънкват купичките — нали видя днес Людмил ръцете на своя приятел — потрепваше пуретата в пръстите му, ех, ставаше нещо с този човек.