Независимо от цялата трагичност на историята, аз се засмях.
— „Жълтата“ преса е еднаква по целия свят. — каза Хесер без да вдига поглед.
— Най-ужасното е, че всичко е било точно така. — казах аз. — Освен пиянството, естествено.
— Чаша бира на обяд. — съгласи се Хесер.
Четвъртата изрезка беше от някой от нашите вестници. Некролог. Съболезнования към Леонид Прохоров, депутат от Държавната Дума, чийто син трагично загинал…
Взех факса.
Това, както и предполагах, беше рапорт от Нощният Патрул в Единбург, Шотландия, Великобритания.
Необикновен беше само получателя — самият Хесер, а не оперативният дежурен или ръководителя на международният отдел. И тонът на писмото беше малко по-личен, отколкото е прието в официалните документи.
Съдържанието му не ме учуди.
„С прискърбие съобщаваме… според резултатите от щателно проведеното проучване… пълна загуба на кръвта… няма признаци на инициация… няма резултати от издиранията… привлечени са най-добрите… ако московският отдел счита за нужно да изпрати… предай най-топли поздрави на Олга, много се радвам за теб, стар ко…“
Вторият лист на факса липсваше. Явно текстът там беше изцяло личен. Затова не видях и подписа.
— Фома Лермонт. — каза Хесер. — Ръководителят на шотландския Патрул. Стар приятел.
— Аха… — замислено проточих аз. — Значи…
Погледите ни пак се срещнаха.
— А, не, дали е роднина на Михаил Юриевич
— Друго искам да питам. „Ко“ — това „командир“ ли е?
— „Ко“ — това е… — Хесер се запъна и с явно недоволство погледна към листчето. — „Ко“ — това си е „ко“. Не те засяга.
Погледнах снимките. Млад човек — това е бедният Виктор. Момиче — съвсем младо. Годеницата му, какво да се чудя. И по-възрастен мъж. Бащата на Виктор?
— Косвените данни говорят за вампирско нападение. Но защо ситуацията изисква нашата намеса? — попитах аз. — Сънародниците ни често загиват в чужбина. Дори от вампири. Не се ли доверявате на Фома и подчинените му?