— Доверявам им се. Но те нямат опит. Шотландия е мирна, уютна и спокойна страна. Може и да не успеят да се справят. А ти често си се занимавал с вампири.

— Когато се налага… И все пак? Да не би защото баща му е политик?

Хесер се намръщи:

— Какъв политик е той? Бизнесмен, напъхал се за депутат, на гласуванията само натиска копчетата.

— Колко кратко и ясно… Но не вярвам, че няма и друга причина.

Хесер въздъхна.

— Преди двайсет години бащата на момчето беше определен като потенциален Светъл Различен. Доста силен. Той се отказа от инициацията, реши че иска да остане човек. Тъмните директно ги изгони. Но с нас поддържаше известни контакти. Понякога ни помагаше.

Кимнах. Да, рядък случай. Много рядко хората се отказват от възможностите, които се откриват пред Различните.

— Може да се каже, че се чувствам виновен пред Прохоров-старши. — каза Хесер. — И ако не мога да помогна на сина… поне няма да позволя убиецът му да се измъкне безнаказано. Ти ще отидеш в Единбург, ще намериш този побъркан кръвопиец и ще го стриеш на прах.

Това беше заповед. Но аз и без това не смятах да споря.

— Ко… — неволно се запънах. — Кога тръгвам?

— Иди в международния отдел. Вече трябва да са подготвили документи, билети, пари. И легенда.

— Кого? За мен ли?

— Да. Ще работиш неофициално.

— Контакти?

Неизвестно защо Хесер се намръщи и ме погледна с подозрение:

— Само с Фома… Антоне, стига си се гаврил!

Погледнах го с недоумение.

— „Ко“ — това е началото на думата „кобел“

— Тя ще е против. — уверено заявих аз.

И все пак, защо се обиди Хесер? И защо ми обясни за „кобел“-а?

Светлана постави пред мен чиния, пълна с печени картофи с гъби. След това на масата се появиха вилица и нож, солница, кисели краставички, чаша и малка стограмова гарафа с водка. Гарафата беше току-що извадена от хладилника и моментално се запоти от топлината.