Отваряйки папката — Великият Хесер връзваше връвчиците на панделка — аз открих четири нови, още миришещи на печатарско мастило, изрезки от вестници, факс и три снимки. Три от изрезките бяха на английски и аз се съсредоточих първо над тях.

Първата изрезка беше кратка бележка за произшествие в туристическата атракция „Шотландски подземия“. Доколкото разбрах, в това заведение, което явно бе доста банален вариант на стая на страха, „поради технически проблеми“ е загинал руски турист. „Подземията“ били затворени, полицията провежда разследване и проверява дали трагедията не е по вина на персонала…

Втората изрезка беше далеч по-подробна. За „технически проблеми“ вече не се споменаваше. Текстът беше малко сух, дори педантичен. С нарастващо вълнение прочетох, че загиналият, двайсет и пет годишният Виктор Прохоров, учил в Единбургския университет, син на „руски политик“, е отишъл в „Подземията“ с годеницата си Валерия Хомко, долетяла от Русия, в чийто ръце е починал от загуба на кръв. В тъмнината на атракциона някой му е прерязал гърлото. Или нещо го е прерязало. Жертвата е седяла заедно с годеницата си в лодка, която бавно е плувала по „Кървавата река“, плитка канавка около „Замъка на вампирите“. Може би от стената е стърчало някакво остро желязо, което е ударило Виктор по шията?

Стигайки до това място аз въздъхнах и погледнах към Хесер.

— Ти винаги добре си се справял… ъ-ъ-ъ… с вампирите. — каза шефът, откъсвайки се за секунда от книжата си.

Третата изрезка беше от някакъв „жълт“ шотландски вестник. И ето тук, разбира се, авторът беше разказал страшна история за съвременните вампири, които в мрака на атракциона пият кръвта на жертвите си. Единствения оригинален детайл беше твърдението на журналиста, че вампирите обикновено не изсмукват до смърт жертвите си. Но руският студент, както подобава на руснак, е бил толкова пиян, че бедният шотландски вампир също се напил и затова се увлякъл.