За съжаление не можем да излъжем дъщеря си, че уж няма вампири. Тя ги вижда прекрасно. Едва я отучихме да коментира на висок глас в метрото или тролейбуса: „Мамо, тате, вижте, ето чичко-вампир!“ Другите пътници — добре, ще го припишат на детските глупости, но пред вампирите е някак неудобно. Някои от тях никога не са нападали хора, честно пият донорска кръв и водят напълно благопристоен живот. И изведнъж насред тълпата някаква петгодишна пикла те сочи с пръст и се смее: „Чичкото не е жив, пък ходи!“. Нищо не можем да направим, тя все пак чува какво си говорим и си прави изводи.

Но този път Надя не се заинтересува от разговора ни. Строеше червен покрив на къщичката от жълти пластмасови тухлички.

— Струва ми се, че работата не е в нечие чувство за хумор. — каза Светлана. — Хесер не би те пращал в другия край на Европа. Шотландските Патрули не са глупаци, рано или късно ще намерят кръвопиеца.

— Тогава защо? Разбрах всичко за момчето. Добро момче, но не е светец. И явно не е Различен. Тъмните нямат никаква полза да го убиват нарочно. Бащата на момчето някога е отказал да стане Различен, но неофициално е сътрудничил с Нощния Патрул. Рядък случай, но не е уникален. Проверих всичко, Тъмните просто няма за какво да му отмъщават.

Светлана въздъхна. Погледна към хладилника — и гарафата полетя обратно.

И изведнъж разбрах — тя е разтревожена от нещо.

— Свете, погледна ли в бъдещето?

— Гледах.

Да видиш бъдещето в този смисъл, който влагат предсказателите-шарлатани, е невъзможно. Дори да си Велик Различен. Но можеш да изчислиш вероятността на едно или друго събитие: ще попаднеш ли в задръстване по този път, ще се разбие ли самолета, с който летиш, ще успееш ли да завършиш някоя работа, ще загинеш ли или ще оцелееш в предстоящия конфликт… Ако трябва да опростим, то колкото по-точен е въпросът, толкова по-точен ще бъде отговора. Не можеш да попиташ „какво ме очаква утре?“.