— Е, и?

— Животът ти не е застрашен в това разследване.

— Супер. — искрено казах аз. Взех гарафата, налях още по чашка на Светлана и мен. — Благодаря ти. Успокои ме.

Ние отпихме — и мрачно се спогледахме.

После погледнахме към Надечка — дъщеря ни седеше на пода и играеше с конструктора. Почувствала погледа ни, тя тихо затананика: „Ля-ля-ля, ля-ля-ля“.

С такива песни възрастните представят момиченцата във вицовете. Много вредните момиченца. Които смятат да взривят нещо, да го счупят, или да кажат нещо гадно.

— Надежда! — с леден глас каза Светлана.

— Ля-ля-ля… — малко по-силно каза Надя. — Аз какво? Ти сама каза, че тати не трябва да пие преди полет. Вредно е да се пие водка, ти сама го каза. Машиният татко пи, пи и избяга от къщи…

В гласът й се усещаше тънка плачлива нотка.

— Надежда Антоновна! — съвсем сурово каза Светлана. — Възрастните хора имат право… понякога… да изпият чаша водка. Някога да си видяла татко си пиян?

— На рождения ден на чичо Толя. — моментално отвърна Надя.

Светлана ме погледна много изразително. Аз виновно разперих ръце.

— Все едно. — каза Светлана. — Ти не трябва да прилагаш вълшебство към мама и татко. Аз никога не съм си позволявала това!

— А татко?

— И татко също. И се обърни веднага! Няма да говоря с гърба ти!

Надя се обърна. Упорито сви устни. Замисли се, опряла пръст към челото. Аз едва сдържах усмивката си. Малките деца обожават да копират такива жестове. И тях изобщо не ги притеснява, че само героите от анимационните филми размишляват, опрели пръст в челото, а не живите хора.

— Добре. — каза Надя. — Моля да ме извините, мамо и татко. Повече няма да правя така. Ще поправя всичко!

— Няма нужда да поправяш! — възкликна Светлана.