Но вече беше късно. Водата, която беше в чашите вместо водка, внезапно се превърна обратно във водка. А може би във спирт.

Директно в стомасите ни.

Почувствах се, сякаш в корема ми се е взривила малка бомба. Изсумтях и започнах да се тъпча с почти изстиналите картофи.

— Антоне, поне ти кажи нещо! — възкликна Светлана.

— Надя, ако беше момче, сега щеше да получиш каиш по задника! — казах аз.

— Колко ми провървя, че съм момиче. — без изобщо да се изплаши, отвърна Надя. — Тате, а какво не е наред? Вие искахте да пиете водка. Ето, че я изпихте. Тя вече е вътре във вас. Ти сам казваше, че водката не е вкусна, тогава защо да я пиеш с уста?

Ние със Светлана се спогледахме.

— Няма какво да отговориш. — резюмира Светлана. — Отивам да ти събера багажа. Да викна ли такси?

Поклатих глава:

— Няма нужда. Семьон ще ме закара.

Дори късно вечерта околовръстният път беше натоварен. Впрочем, Семьон като че ли не забелязваше това. И дори не знаех дали преглежда линиите на вероятностите, или просто управляваше колата с инстинктите си на шофьор със стогодишен стаж.

— Наду се ти, Антоне. — мърмореше той, без да откъсва поглед от пътя. — Вместо да кажеш на Хесер — никъде не тръгвам сам, трябва ми партньор, командировай и Семьон с мен…

— А аз откъде да знам, че толкова обичаш Шотландия?

— Как откъде? — възмути се Семьон. — Нали ти разказвах как през войната в Севастопол се бихме с шотландците?

— А не с немците? — неуверено го поправих аз.

— Не, с немците беше после. Ех, какви хора имаше онова време… куршуми свистят над главите ни, летят снаряди, при Шести бастион започна ръкопашен бой… а ние като последните глупаци се налагаме с магия. Двама Светли Различни, само че той пристигна с английската армия… Как ме уцели в рамото с Копието на Страданието… А аз по него с Фриз — замразих го от глава до пети!

Той доволно изръмжа.