— И кой победи? — попитах го аз.
— Ти какво, не знаеш ли история? — възмути се Семьон. — Ние, разбира се. А Кевин го плених. После му отидох на гости. Е, вече в двайсети век… хиляда деветстотин и седма… или и осма?
Той завъртя волана, изпреварвайки спортен „Ягуар“ и викна през отворения прозорец:
— От такъв го чувам! Ще ме псува…
— Неудобно му е пред момичето. — обясних аз, гледайки изчезващият зад нас „Ягуар“. — Някаква стара „Волга“, а така да го отнесе…
— Пред момиче трябва да се хвалиш не в колата, — мъдро каза Семьон, — а в леглото. Там последствията от грешките са по-обидни, но по-малко трагични… Ех. Ти такова… ако стане напечено, позвъни на Хесер, помоли го да ме изпрати на помощ. Ще идем у Кевин, ще поседим, ще пийнем уиски. От неговата винарна, между другото!
— Добре. — обещах аз. — При първият проблем веднага ще помоля да те изпратят.
Извън околовръстното беше по-спокойно. Семьон увеличи скоростта (никога не бих повярвал, че под капака на очуканата „Волга“ има стандартен двигател ЗМЗ-406), и след петнайсет минути влязохме в Домодедово.
— Ех, какъв забележителен сън сънувах снощи! — каза Семьон, докато приближаваше към паркинга. — Карам си из Москва, неизвестно защо — на някакъв раздрънкан фургон, с мен пътуваше още някой от нашите… И изведнъж виждам — на пътя стои Завулон. Неизвестно защо — облечен като клошар. Аз давам газ и се опитвам да го сгазя. А той — тряс! И поставя щит! Подхвърля ни във въздуха, правим салто и прескачаме Завулон. И продължаваме нататък.
— И защо не обърна? — заядох го аз.
— Бързахме нанякъде. — въздъхна Семьон.
— Трябва да пиеш по-малко, за да не те притесняват такива сънища.
— Те изобщо не ме притесняват. — обиди се Семьон. — Напротив, хареса ми. Сякаш беше сцена от някаква паралелна реалност… дявол!
Той рязко наби спирачки.
— По-скоро — неговият пълномощен представител… — казах аз, гледайки шефа на Дневният Патрул. Завулон стоеше на паркинга, точно там, където смяташе да спре Семьон. И подканящо ни махаше с ръка. Казах: — Може би сънят е пророчески? Ще се пробваш ли?