Но Семьон не беше в настроение за експерименти. Бавно тръгна напред, Завулон се отдръпна, изчака да паркираме между мръсна „Жигули“ и стар „Нисан“, след което отвори вратата и се настани на задната седалка.

Нямаше защо да се учудвам, че блокировката на вратата не сработи.

— Добър вечер, патрулни. — тихо каза Висшият Тъмен.

Спогледахме се със Семьон. И отново погледнахме към задната седалка.

— По-скоро вече е нощ. — казах аз. Нищо, че Семьон е хиляда пъти по-опитен от мен, преговорите трябва да водя аз. Като по-старши по Сила.

— Нощ. — съгласи се Завулон. — Вашето време. В Единбург ли?

— В Лондон.

— А оттам — в Единбург. Да разследвате случая с Виктор Прохоров.

Нямаше смисъл да лъжем. Да лъжеш винаги е неизгодно.

— Да, разбира се. — казах аз. — Против ли сте, Тъмен?

— Аз съм „за“. — отвърна Завулон. — Аз почти винаги съм „за“, колкото и странно да е това.

Той беше с костюм и вратовръзка — само че възелът беше разхлабен и най-горното копче на ризата беше разкопчано. Веднага си личи: човекът или е бизнесмен, или е на държавна служба… Впрочем, тук грешката ще е още при думата „човек“.

— Тогава какво искате? — поинтересувах се аз.

— Искам да ви пожелая приятно пътуване. — невъзмутимо каза Завулон. — И успех при разследването на убийството.

— А вас какво ви засяга? — попитах аз след неловка пауза.

— Леонид Прохоров, бащата на загиналия, преди двайсет години беше определен като потенциален Различен. Силен Тъмен Различен. За съжаление, — Завулон въздъхна, — той не пожела да премине инициация. Остана човек. Но продължаваше да поддържа добри взаимоотношения с нас, дори понякога ни помагаше. Не е хубаво, когато синът на приятеля ти е убит от някакъв мижав побъркан кръвопиец. Намери го, Антоне, и го изпечи на бавен огън.

Семьон не присъстваше на разговора ми с Хесер. Но явно знаеше нещо за Леонид Прохоров — съдейки по това как объркано почесваше лошо избръсната си брадичка.