— Точно това смятах да направя. — предпазливо казах аз. — Няма за какво да се притеснявате, Велики Тъмен.

— Ами ако ти потрябва помощ? — неочаквано предположи Завулон. — Ти не знаеш с какво ще се сблъскаш. Вземи…

В ръката на Завулон се появи амулет — фигурка, издялана от кост, изобразяваща озъбен вълк. От фигурката лъхаше Сила.

— Това е връзка, помощ, съвет. Всичко заедно. — Завулон се наведе напред и прошепна в ухото ми: — Вземи… патрулен. Ще ми благодариш.

— Няма.

— Все едно, вземи го.

Аз поклатих глава.

Завулон въздъхна:

— Е добре, добре, нека да има и глупави театрални ефекти… Аз, Завулон, се кълна в Тъмнината, че връчвам своя амулет на Антон Городецки, Светъл маг, без да тая никаква зла умисъл, без да възнамерявам да навредя на неговото здраве, душа и съзнание, и без да искам нищо в замяна. Ако Антон Городецки приеме моята помощ, това не налага никакви задължения на него, силите на Светлината и Нощния Патрул. Като благодарност за приемането на помощта, аз разрешавам на Московският Нощен Патрул три пъти да приложи светло магическо вмешателство до трето ниво включително, като не изисквам никаква ответна благодарност. Нека Тъмнината ми е свидетел!

До фигурката на вълка се завъртя тъмна топка, миниатюрна черна дупка, директно потвърждение на клетвата от Първичната Сила.

— Аз все пак не бих… — предупредително започна Семьон.

И в този момент телефона в джоба ми иззвъня и сам се включи в режим „високоговорител“. Никога не използвах многобройните му функции: високоговорител, органайзер, игри, вграден фотоапарат, калкулатор, радио. Използвах само вградения плейър. Но ето — и конферентната връзка свърши работа.

— Вземи го. — каза Хесер. — За това не лъже. А за какво — ще разберем.

Връзката се прекъсна.

Завулон се усмихна, продължавайки да ми подава фигурката. Аз мълчаливо я взех от дланта на Тъмният маг и я пъхнах в джоба си. Нямаше нужда да се кълна в нещо.