Жената се отпусна и след минута спокойно заспа.

Мъжът до мен беше далеч по-спокоен, при това — доста развеселен. Той деловито отпуши двете бутилчици джин, донесени от стюардесата, смеси ги с тоник в пропорция едно към едно и ги изпи — след което задряма. Изглеждаше като типичен представител на бохемите — с дънки и плетен пуловер, с къса брада. Писател? Музикант? Режисьор? Какви ли не хора привлича Лондон — от бизнесмени и политици до бохеми и лентяи…

Можеше и аз да се отпусна, да погледам през прозорчето тъмните простори на Полша и добре да помисля.

Преди появяването на Завулон всичко изглеждаше доста просто. Момчето Витя се е сблъскал с гладен или глупав (или и едното, и другото) вампир. Загинал. Вампирът, след като утолил глада си, е съобразил какво е направил и се е скрил. Рано или късно, действайки по старите проверени полицейски методи, Нощният Патрул на Единбург ще провери всички местни и външни кръвопийци, ще изясни наличието или отсъствието на алиби, ще установи наблюдение — и ще хване убиеца. Хесер, изпитващ някакъв комплекс на вина пред бащата на Виктор, който отказал да стане Светъл Различен, но помагащ на Нощният Патрул, е решил да ускори това благородно дело. Едновременно с това ми дава възможност да натрупам опит.

Логично?

Абсолютно. Нищо странно.

После се появява Завулон.

И нашият благороден Леонид Прохоров, несбъднатия Светъл Различен, бива обрисуван в нова светлина! Оказва се, че той още е и несбъднат Тъмен! Помагал е на Дневният Патрул, затова и Завулон гори от желание да накаже убиеца на сина му?

Възможно ли е?

Явно е възможно. Значи човекът е решил да играе едновременно и за двете страни. За нас, Различните, е невъзможно да служим едновременно на Светлината и Тъмнината. За хората е по-просто. Повечето от тях живеят именно така.