Тогава… тогава убийството на Виктор може и да не е случайно. Може би Завулон е узнал, че Прохоров помага и на нас — и му е отмъстил, убивайки сина му. Чрез някой друг, разбира се.

Или обратното. Колкото и да е тъжно, но и Хесер може да даде заповед за ликвидирането на Виктор. Не за отмъщение, разбира се! Но Великият винаги ще намери морално приемлива форма, за да оправдае желанието си.

Стоп, но защо тогава Хесер ще ме изпраща в Единбург? Ако е виновен, то със сигурност знае, че няма да прикривам вината му!

А ако е виновен Завулон, тогава е още по-безсмислено той да ми помага. Със Завулон, независимо от всичките му жестове, бих се разправил с голямо удоволствие!

Значи не са Великите…

Отпих малка глътка. Оставих чашата.

Великите не са замесени, но се подозират един другиго. И двамата разчитат на мен. Хесер знае, че няма да изпусна възможността да натрия носа на Завулон. Завулон разбира, че съм способен да тръгна дори срещу Хесер.

Прекрасно. По-добра ситуация не може и да се желае. Велик Светъл и Велик Тъмен, при това едни от големите имена в световната борба между Светлината и Тъмнината, са на моя страна. Аз мога да получа помощ от тях. Ще ми помогне и Фома Лермонт, шотландец с фамилия, която звучи много приятно за руското сърце. Значи вампирът няма да избяга.

И това ме радва. Твърде често злото остава ненаказано.

Станах и внимателно минах покрай съседа си. Погледнах таблото. Тоалетната в предната част на самолета беше заета. Естествено, най-лесно беше да почакам, но ми се прииска да се поразтъпча. Отдръпнах завесата, разделяща бизнес-класата от икономичната, и тръгнах към задната част.

Както се казва в известната иронична поговорка, „пътниците от икономичната класа пристигат едновременно с пътниците от първа класа, само че доста по-евтино“. Е, в нашия самолет нямаше първа класа, но и бизнес-класата не беше лоша — хубави, широки седалки, големи разстояния между редовете. И пак — стюардесите са внимателни, храната е вкусна, пиенето е в изобилие.