Впрочем, и пътниците в икономичната класа не униваха. Някои спяха, мнозина четяха вестници, книги, пътеводители. Няколко души работеха с лаптопи, други играеха. Един, явно — голям чешит, пилотираше самолет. Доколкото разбрах, това беше доста реалистичен симулатор на полет, а играча водеше точно нашия „Боинг-767“ от Москва към Лондон. Може би по този странен начин се бореше с аерофобията си?

И естествено, много от пътниците пиеха. Колкото и да се повтаря, че спиртните напитки са много вредни при полет, винаги ще се намерят желаещи да разнообразят своя път над облаците.

Стигнах до опашката. И тук тоалетните бяха заети и ми се наложи да постоя няколко минути, разглеждайки теметата на пътниците. Пищни прически, миши опашки, къси „таралежови“ подстрижки, блестящи плешивини, забавни детски перчеми. Стотина глави, обмислящи своите лондонски дела…

Вратата на тоалетната се отвори, от кабинката се измъкна младеж и мина покрай мен. Аз тръгнах към тоалетната.

Спрях.

Обърнах се.

Младежът беше около двайсетгодишен. С широки рамене, малко по-висок от мен. Някои момчета започват рязко да растат и да наддават в раменете като навършат осемнайсет. Преди това се приписваше на благотворното влияние на армията, която „направила мъж от момчето“. А всъщност — просто хормони, които са повлияли на организма именно по този начин.

Банална физиономия.

— Егор? — въпросително казах аз.

И бързо погледнах през Сумрака.

Ами да, разбира се. Той може и желязна маска да сложи и пак ще го позная. Егор, марионетката на Завулон, разкрит и ловко използван от Хесер. Някога той беше уникално момче с неопределена аура

Сега той е пораснал и е станал млад мъж. Със същата неопределена аура. Прозрачно сияние, обикновено безцветно, но оцветяващо се понякога в червено, синьо, зелено и жълто. Точно като пясъка на четвъртият слой на Сумрака… ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш всички цветове на света. Потенциален Различен, който дори в зряла възраст може да стане всякакъв. И Светъл, и Тъмен.