— От петият слой — в истинският свят? — Не можах да скрия удивлението си.

— Да. Какво те учудва?

Свих рамене. Нищо не ме учудва. Ако Хесер иска да ме изненада, има огромни възможности за това. Аз не зная твърде много неща. И това е…

— Обидно. — каза Хесер. — Сядай, Городецки.

Седнах срещу Хесер. Сложих ръце на коленете, даже наведох глава, сякаш се чувствам виновен в нещо.

— Антоне, добрият маг винаги достига своето могъщество в нужното време. — каза шефът. — Докато не станеш по-мъдър, няма да станеш по-силен. Докато не станеш по-силен, няма да овладееш висшата магия. Докато не овладееш висшата магия, няма да посещаваш опасни места. Твоята ситуация е уникална. Ти попадна под… — той се намръщи, — заклинанието „Фуаран“. Ти стана Висш маг без да си готов за това. Да, сега имаш Сила. Да, ти умееш да я управляваш… и това, което някога беше трудно за теб, сега не представлява проблем. Колко време престоя на четвъртия слой на Сумрака? А седиш, сякаш нищо не е станало! Но това, което някога не можеше да правиш…

Той замълча.

— Ще се науча, Борис Игнатиевич. — казах аз. — В края на краищата, всички признават, че напредвам значително. Олга, Светлана…

— Напредваш. — призна Хесер. — Не си пълен идиот, че да не се развиваш. Но сега ми напомняш за неопитен шофьор, който е карал половин година „Жигули“ и изведнъж е седнал зад волана на спортно „Ферари“! Не, по-лошо — зад волана на товарен самосвал, двестатонен „БелАЗ“, който се катери по стръмното, излизайки от мината… а до него има стометрова пропаст! А там, долу, вървят други камиони. Една твоя грешка, рязко завъртане на волана или трепнал на педала крак — и ще стане лошо за всички.

— Разбирам. — кимнах аз. — Но не съм се натискал за Висш, Борис Игнатиевич. Вие ме изпратихте да гоня Костя…

— Не те упреквам в нищо и се опитвам да те науча на много неща. — каза Хесер. И доста непоследователно добави: — Макар че веднъж ти се отказа да ми бъдеш ученик!