Премълчах.

— Направо не знам какво да правя… — Хесер потропваше с пръсти по лежащата пред него папка. — Да те пращам на обикновени задания? „Ученичка видяла клошар-върколак“, „В Бутово се е появил вампир“, „Магьосница омагьосва наистина“, „От мазето ми се чува странно потропване“? Безсмислено. С такива дреболии ще се справиш за сметка на Силата си. И няма да се научиш на нищо. Да те оставя на кабинетна работа? И ти самия не искаш това. Е?…

— Сам знаете, Борис Игнатиевич. — отвърнах аз. — Дайте ми истинско задание. Такова, че да съм принуден да се развивам.

В очите на Хесер проблесна ирония.

— Да, веднага. Ще организирам нападение над спец-хранилището на Инквизицията. Или ще те изпратя да щурмуваш офиса на Дневния Патрул.

Той бутна папката към мен:

— Чети.

Хесер отвори абсолютно същата папка и потъна в изучаване на изписаните на ръка листчета от ученическа тетрадка.

И откъде в офиса ни има от тези стари картонени папки с разнищени връвчици? Закупени са няколко тона през миналия век? Получени са наскоро от съдружието на надомно работещите инвалиди с хуманитарни цели? Произвеждат се в древния завод в град Мухосранск, собственост на мухосранския Нощен Патрул?

Но фактът си е факт — във века на компютрите, копирните апарати, прозрачните пластмасови „джобчета“ и красивите здрави папки с удобни фиксатори нашият Патрул използва опърпан картон и връвчици… Позор, срам пред чуждестранните колеги!

— Върху папките с органичен произход по-лесно се поставят защитни заклинания, които пречат на дистанционното проучване. — каза Хесер. — По същата причина за обучаване в магия се използват само книги. Текстът, набран на компютъра, не запазва магията.

Аз погледнах Хесер в очите.

— Дори не възнамерявах да ти чета мислите. — каза шефът. — Докато не се научиш да контролираш лицето си, това е излишно.

Сега и аз почувствах магията, обвиваща папката. Леко защитно-охранително заклинание, което за Светлите не представлява никакъв проблем. Впрочем, и Тъмните ще го махнат без особен труд, но ще вдигнат доста шум.