Щорите бяха спуснати, а на прозореца висеше надпис. Отсъства, казваше надписът, отсъства в отпуск. Никой не би очаквал магазинът да бъде отворен по-рано от седмица. Само слепите просяци, работещи за стареца, щяха да знаят, че нещо не е наред. Бяха подушили нещо, нямаше съмнение в това, и подозренията им ясно се четяха зад странните им, по азиатски безжизнени очи. Но те със сигурност бяха луди. Единият беше вървял след Пениман почти половин пряка и бе замръзнал с леко наклонена глава, вслушвайки се, докато Пениман се качваше на таксито, за да отпътува. Пениман бе допуснал грешката да раздруса торбичката, пълна с откраднатите от витрината на магазина сребърни монети. При този звук, монетите в купичката на просяка излетяха като пуканки от врящо масло, след което той бе отворил уста и бе изкрещял толкова остро и пронизително, че писъкът му бе останал недоловим за човешко ухо. Кучетата в околността обаче го чуха и ожесточеният им лай съпроводи таксито чак до магистралата. Но едва ли някой от просяците имаше ключ за магазина. Старият Аурей не би им поверил дори торбичка с шекели, да не говорим за ценните монети. Трупът му щеше да разполага с достатъчно време, за да се разложи.

Пениман потупа джоба на палтото си. Документите му бяха наред. Неприятно бе, че му предстоеше да излети точно от Тел Авив. Мерките за сигурност на Бен Гурион бяха сурови и атмосферата там нямаше нищо общо с пазарното настроение, обхващащо туристите на аерогарите например в Атина или Бейрут. Но това също щеше да държи просяците настрани, което беше добре. Заобикалянето на детектора за метал щеше да бъде интересно. Възнамеряваше да предаде монетите на багаж с документи на Британския музей. Изнасянето на стари еврейски монети представляваше проблем, но произходът на трийсетте сребърника — от които Пениман притежаваше двайсет и пет — беше много по на изток от тук, много, много по на изток, така че те не можеха да имат никаква стойност от местно историческо значение. Нямаше да бъде обвинен, че се опитва нелегално да изнесе антики от Обетованата земя.