Монетите бяха стари още по времето, когато са били опожарявани градовете от равнините и в годините оттогава досега се бяха разпръснали, за да бъдат събрани всички заедно само веднъж през последните няколко хиляди години. А човекът, който ги бе държал в ръката си макар и за малко, ги бе захвърлил в праха и се бе обесил, съжалявайки за злодеянието, предизвикано от собствената му алчност.

Но не му бе позволено да умре. Трийсетте сребърника, събрани заедно, му бяха дарили безсмъртие и оттогава — вече две хиляди години — той бродеше по земята, търсейки покаяние чрез целта, която си бе поставил: сребърниците да останат завинаги разделени. Старият Аурей, комуто бе оказано доверието да бъде таен Пазител, се бе опитал да го предаде и бе издирвал монетите една след друга. Аурей се бе провалил накрая. Жул Пениман не смяташе да се проваля.

Преди двайсет века служители на храма бяха похарчили няколко монети, за да купят нивата на един грънчар, където да бъдат погребвани скитници. Първият от покойниците наследи други две от монетите, които бяха поставени в очните му кухини, за да бъдат затворени очите му за последен път. Свещенослужителят, погребал този мъж, бе решил, че дори някой някога да съумее да събере останалите двайсет и осем, тези две поне ще бъдат загубени завинаги. Но накрая и той бе предал собствената си тайна, защото близостта до сребърниците беше покварила и него самия.

А когато обраха гроба в нивата на грънчаря, се оказа, че двете монети са изчезнали и тогава плъзна слухът, че тежестта им е пробила черепа на мъртвеца, горещината им е прогорила погребалния саван и те са потънали в земята; но някой ден, когато завършат пътуването си през нейното сърце, те ще се появят от другата страна на света и ще поставят началото на хаоса, предшестващ дните на Страшния съд.

Двайсет и осемте непогребани сребърника се разпръснаха поединично, рядко по два или три. Повечето просто бяха прахосани, продавани понякога като редки антики. Попаднали в ръцете на неслучайни хора обаче, те се превръщаха в нещо повече. Бенджамин Аурей бе заровил четиринайсет в пясъка под пода на магазина си и се говореше, че в ранните есенни утрини, час или два преди изгрев-слънце, въздухът над магазина се раздвижвал от неспокойни духове, сякаш предстояло отварянето на кутията на Пандора