— Заобиколи града — нареди Пениман, който не искаше да попада сред тълпите в центъра. Пътят вече бе равен, а въздухът лепкав и топъл. Калният дъжд бе престанал, но небето над Средиземноморието бе почерняло от приближаващите се облаци.

Нещо се бе случило с времето. Налягането падаше и атмосферата като че ли се огъваше в самата себе си, напрегната като спиралата на пружина. Когато таксито накрая спря сред клаксоните на другите коли и Пениман слезе на тротоара, земята под краката му се разтресе, леко наистина, но достатъчно, за да накара забързаните тълпи да оставят багажа си и да спрат… чакайки.

Пениман плати на шофьора и се отправи спокойно към входа на аерогарата, където спря за миг пред вратата с гръб към напиращите зад него хора, за да даде възможност на една възрастна жена с куче да внесе пътните си чанти. Не искаше да стигне до касетата подчертано бързо, не искаше да прилича на човек, обладан от нечиста сила, макар че в действителност едва ли в този момент имаше на света друг, по-обладан от нечиста сила.

Той вдигна поглед към късчето небе, което можеше да види, и направи гримаса при гледката на преплитащите се светкавици; В следващия миг стъклата на прозорците се разтресоха от тътена на гръмотевица и веднага се обляха от шибания от вятъра дъжд навън. Въздухът се насити с мирисът на озон и сяра, а земята отново се разтресе, сякаш надигайки се от дълбок сън.

1.

Казаха ми, че в сърцето си той е добър човек и не е враг на никой друг, освен на себе си.

Робърт Луис Стивънсън — „Принц Ото“

За да се добере до прозореца на таванското помещение, Ендрю Ванберген реши да използва стълбата за подкастряне на дървета — от онзи вид, с трапецовидни крака и прът за допълнителна опора. Прътът издрънка в медния улук и увисна безпомощно, а стълбата се заклати като махало около него. Той погледна през рамо към смълчаната улица под краката си в тъмнината на нощта и понамести стълбата, обезпокоен, че тя може да се плъзне по гладкия олук и да го хвърли в клоните на камфоровото дърво, израсло до самата стена на къщата. Нямаше какво друго да направи — това бе единствената стълба, която имаше.