— Хаджи Халеф, изтичай веднага при Али бей и му кажи, че трябва незабавно да се качи при мен! Отнася се за нещо важно.

Дребосъкът изчезна с бързи крачки, а аз пристъпих малко напред, отчасти за да наблюдавам по-добре въображаемата звезда, а също и за да избягна по-нататъшните въпроси.

За щастие Али бей беше чул, че съм се изкачил тук, и бе решил да ме последва. Халеф го срещна по пътя и го доведе при мен.

— Какво има, ефенди? — попита беят. Протегнах ръка.

[#1 Млечният път.]

[#2 Буквално: Старецът без глава (Голямата мечка).]

[#3 Венера.]

[#4 Везни. — Бел. нем. изд.]

— Погледни внимателно нататък. Ще видиш звезда, която проблясва. Ето!

— Виждам я.

— Сега изчезна. Знаеш ли коя е?

— Не — каза Али бей. — Звездата е много ниско и не принадлежи към никое съзвездие.

Приближих се до един храст и отсякох няколко пръчки. Една забих в земята, после застанах на няколко крачки пред Али бей.

— Коленичи точно зад пръчката! В посоката, в която звездата проблесне, ще сложа друга. Виждаш ли я сега?

— Да. Много ясно.

— Къде да забия пръчката? Тук?

— Крачка по-далеч, вдясно.

— Тук?

— Да, сега е точно.

— Така! Наблюдавай още!

— Видях я отново! — промълви беят след кратка пауза.

— Къде? Ще забия и трета пръчка.

— Звездата не е на старото си място. Сега тя е по-скоро вляво.

— Колко отдалечена? Кажи?

— На две крачки от предишната пръчка.

— Тук?

— Да.

Забих и третата пръчка, а Али бей продължи наблюдението.

— Пак я видях — каза той след малко.

— Къде?

— Вече не вляво, а вдясно.

— Добре! Това исках да ти покажа. Сега можеш да се изправиш!

Останалите наблюдаваха странните ми действия с учудване, а и Али бей не можеше да разбере какво искам.