— Защо ме извика заради тази звезда?

— Защото не е звезда.

— А какво? Някакво светило?

— Ако беше светило, би било странно. Но тук видяхме много светлини.

— Защо мислиш така?

— Звезда не може да бъде, защото светлината е по-ниско от върха на планината, разположена в тази посока. А че са повече светлини, се увери от опита, който предприехме. Отсреща се движат пеш или на коне много хора с факли или фенери. Някоя от тях понякога проблясва.

Али бей изумено се провикна:

— Имаш право, ефенди!

— Кой би могъл да бъде?

— Не са поклонници, защото биха дошли по пътя от Баадри за Шейх Ади.

— Тогава си спомни за турците!

— Господарю! Възможно ли е?

— Не зная, тъй като местността ми е непозната. Опиши ми я, бей!

— Направо е пътят за Баадри, а по-нататък вляво е този за Айн Сифни. Раздели този път на три и извърви първата третина, тогава светлините ще останат отляво на реката, която тече покрай Шейх Ади.

— Може ли да се язди покрай реката и така да се стигне до Шейх Ади?

— Да.

— Тогава си сторил голяма грешка. Поставил си постове при Баадри и Калони, но не и при Айн Сифни.

— Оттам турците няма да дойдат. Хората от Айн Сифни ще ни предупредят.

— Но ако турците не отидат към Айн Сифни, а прекосят Ка-усер при Джерайе и после се опитат да се доберат до долината? Мисля, че те биха вървели в тази посока, откъдето се виждат светлините. Ето, те отново се придвижиха наляво!

— Ефенди, твоите догадки са може би верни. Веднага ще изпратя многобройни съгледвачи.

— А аз ще огледам тези звезди малко по-отблизо. Имаш ли човек, който добре да познава местността?

— Никой не я познава по-добре от Селек.

— Той е изкусен ездач и ще ме води.

Слязохме колкото се може по-бързо долу. Последната част от разговора ни водехме тихо, така че никой, особено башибозукът, не успя да долови нещо. Селек скоро бе открит. Той получи кон и взе оръжията си. И Халеф дойде с нас. Можех да разчитам на него повече, отколкото на всеки друг.